Дива на всички времена.

Тя бе модел и актриса, ще бъде запомнена завинаги като певица. Напоследък нарицателното "дива" се прикача почти на всяка по-известна вокална изпълнителка, но никоя не го заслужава повече от Уитни. Тя направи феноменален хит през '80-те с "I Wanna Dance With Somebody", изкачи се на върха през '90-те с "I Will Always Love You" и украси големия екран в „Бодигард” (1992) и в „Жената на проповедника” (1996).Жалко е, когато артисти прибягват до рекламни трикове, за да повишат популярността си. Но направо е тъжно, когато стават любимци на жълтата преса не заради рекламните трикове, а защото имат съвсем истински проблеми. Бракът на Уитни с „лошото момче” Боби Браун е доста объркан, най-меко казано, без да споменаваме сведенията за физическо насилие. Зависимостта на певицата от наркотиците също не се отрази добре на публичния й образ. И накрая, поведението й на страдаща от „синдрома на „дивите” направи работата с нея доста трудна.Уитни Елизабет Хюстън се ражда на 9 август 1963 в Нюарк, Ню Джърси. Тя е дъщеря на Сиси Хюстън, успешна ритъм-енд-блус беквокалистка и братовчедка на звездата Дион Уоруик. Уитни започва да пее в църковен хор в родния си град, а на 11 вече изпълнява соловите партии. Пее и като беквокалистка с Чака Кан, Лу Роулс и с майка си.Въпреки, че започва работа като модел с фотосесии за различни списания и участва в няколко епизода на ТВ сериала Give Me A Break, съдбата й е предпределила да пее. И тя пее. Първият хит на Уитни Хюстън е в дует с Теди Пендерграс през 1984 - "Hold Me". Уитни е подписала контракт с Arista Records още през 1983, но дебютният й албум излиза чак през 1985. Въпреки всичко от него се продават над 22 милиона копия.През 1986 Уитни е удостоена с: 6 музикални награди на Billboard, 5 „Американски музикални награди”, наградата на MTV за най-добър видеоклип ("How Will I Know" и наградата на списание Rolling Stone за най-добър албум на годината. Следващият й албум, наречен „Уитни” и издаден през 1987, продава 19 милиона копия, и влиза в класациите под номер 1 - първият такъв случай в историята за жена. Албумът й осигурява две „Американски музикални награди” и музикалната награда на Billboard. На церемонията по връчването на наградите „Грами” през 1988, тя печели в категорията „Най-добро вокално изпълнение от жена” ("I Wanna Dance With Somebody". През 1990 Уитни издава албума I'm Your Baby Tonight, продал се в 10-милионен тираж. Това е доста под предишните й постижения, но все пак й осигурява още американски и Billboard награди.Уитни успява да открие време за любов в процъфтяващата си кариера и се омъжва за певеца Боби Браун през юли 1992. Скоро се оказва, че чака дете и през март 1993 ражда момиченце, Боби Кристина. Бракът на Уитни и Боби може да бъде описан най-общо като бурен. Между твърденията за семейно снасилие, употреба на наркотици и многото арести на Боби, Уитни Хюстън твърдо стои зад мъжа си.Следващият ход в кариерата на Уитни идва с ролята на разглезена певица, преследвана от вманиачен фен във филма „Бодигард” (1992), в който й партнира Кевин Костнър. Саундтракът на филма се продава в невероятния тираж от 34 милиона копия и подпомага музикалната й кариера с три от най-големите й хита - "I Have Nothing", "I'm Every Woman" (кавър по Чака Кан) и "I Will Always Love You" (кавър по песента на Доли Партън). Следват 9 награди на Billboard, три награди Grammy, 8 „Американски музикални награди” и др.През 1995 Уитни отново се изявява като актриса в „Сладка въздишка”, а приносът й към саундтрака е песента "Exhale (Shoop Shoop)". През 1996 Уитни играе заедно с Дензъл Уошингтън в „Жената на проповедника” и получава номинация за Grammy за албума със саундтрака към филма. Независимо от слуховете, че не могат да се понасят, Уитни и Марая Кери работят заедно над песента "When You Believe" за анимацията „Принцът на Египет”. Сингълът излиза в „My Love Is Your Love” – първият албум с нови песни на Уитни през последните осем години.По време на завидната си кариера Уитни винаги е изпитвала чувство за отговорност към по-малко щастливите от нея. Тя основава фондацията с идеална цел Whitney Houston Foundation For Children, чрез която помага на бездомни деца и на такива с проблеми като рак и СПИН.Въпреки, че Уитни продължава да държи на мъжа си, бракът й продължава да е разклатен. През 2000 г. професионалното й бъдеще изглежда светло, но личният й живот е в безпътица. Тя е арестувана на Хаваите по обвинения в притежание на наркотици, а баща й я дава на съд. Певицата рязко отслабва и това, в съчетание с няколко участия, които отказва в последния момент, дава храна на слуховете, че е пристрастена към наркотиците. Уитни признава, че има продобни проблеми в телевизионно интервю с Даян Сойер. Все пак тя продължава да издава нови албуми като Greatest Hits през 2000, Love, Whitney през 2001, Just Whitney... прeз 2002, и One Wish, коледен албум, през 2003.Макар и актьорската й кариера да е в застой, Уитни продуцира филми като блокбъстера на Disney „Дневниците на принцесата” (2001).През 2001 Уитни счупи рекорда на Марая Кери за най-голяма сделка в областта на звукозаписа. Тя преподписа договора си с Arista Records за $100 млн. долара. Въпреки всичките си проблеми, Уитни си остава изключителна певица и уверена актриса, която мнозина се надяват да видят отново в добра форма.

"Quo vadis, Domine?"

Преди няколко години на кандидат-студентски изпит по журналистика е имало тема "Бейби-бума в България". И така, работя си аз, сервирам на две момичета и в това време слушам едната: "Темата на изпита ми беше за бейби-бума, а аз даже не знам какво е това"

И сега, като се сетих за този случай, отново си задавам въпроса "Накъде отиваш, Господи?"

Правилно или грешно

Ако от самото начало не знаеш дали дадено решение е правилно, колкото и да го мислиш няма да разбереш какво е докато не го вземеш. И ако се окаже грешно, то е защото не си пасва с обстановката. Тогава промени обстановката. Дори и "обстановката" да си самият ТИ. Може би на това му казват "приспособяване". А тая работа с плюсовете и минусите е пълна глупост ;)

"Защо ми изневери?"

Цитат от филма "Кръгът на Доусън"

Mitch Leery: So... why did you do it? Why did you cheat on me?
Gail Leery: Get ready, Mitch. If you think it can't get worse, it can. The reason why I was unfaithful is preposterous. I have no reason. I woke up one day a few months ago and I realized that my life was perfect. Everything I've ever wanted from the time I was six, has been realized. I've discovered that perfection obtained is a discomforting state. And I got restless. What do you do when everything in your life is right? When everything is just what you wanted it to be? I have the perfect home, career, the most gifted child, a husband who stimulates me mind, body, and soul every day of my life. I wanted more for nothing. And I guess that made me feel empty not wanting. I justed wanted to "want" again. Anything out of life. So, I set out to achive it. And... oh boy oh boy, did I succeed. But what I want now, I want back everything I've lost. Mitch, I'm so sorry...
Mitch Leery: Shhh! Let's just sit here. I don't want to talk anymore.

Мич Лиъри: И така... защо го направи? Защо ми изневери?
Гейл Лиъри: Приготви се, Мич, защото лошото тепърва предстои. Причината да съм невярна е абсурдна. Нямах причина. Един ден се събудих и осъзнах, че животът ми е идеален. Всичко, което съм искала от 6-годишна се сбъдна. Открих, че това ми доставя неудобство. Станах неспокойна. Какво се прави, когато всичко в живота ти е наред? Когато всичко е точно така, както искаш да бъде? Имам идеалния дом, кариера, най-талантливото дете и съпруг, който възбужда и ума, и тялото и душата ми, всеки ден от моя живот. Нямаше какво повече да искам. И, предполагам, това ме накара да се почувствам празна. Просто исках да „искам” отново. И го постигнах. Ето, че пак искам. И това, което искам сега е да си върна всичко, което загубих. Съжълявам, Мич...
Мич Лиъри: Шшшт. Нека просто да поседим. Не искам повече да говорим.


Тъжното е, че жените наистина мислим така...

За пушачите и дискриминацията

Дискриминация - ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак.

Вече няколко пъти ми се случва да чувам възклицания на пушачи: „Как така няма да се пуши по заведенията?! Това е дискриминация!”

Дайте да се разберем сега.

Аз, като непушач, мога да се съобразявам с пушачите, въпреки че те вредят на мойто здраве. Но ти, като пушач, се вдигна да ме съдиш за дискриминация, защото не ти давам да пушиш в заведението.

Разликата обаче между нас е, че ти имаш избор. Можеш да седнеш в заведение и да не пушиш, а аз не мога да седна в заведение и да не дишам твоя пушек.

Но ти веднага имаш отговор „Ами като не искаш да дишаш моя пушек, няма да влизаш в заведението!”, а аз ще те цитирам „Това е дискриминация!”... Не спекулираме ли с думата „дискриминация”?

И следва „логичният” ти извод „Ама ние сме повече...”

Май не се разбрахме...

Джоко Росич - "Йовано, Йованке" монолог

"... Тя ми е разпятие и покаяние... И бог..."

На моите приятели!

Текстът е монолог от филма "Кръгът на Доусън". Публикувам го в оригинал и превод :)

I used to be afraid of so many things
That I'd never grow up...
in the same place for all eternity...
That my dreams would forever
be shy of my reach.

But it's true what they say
Time plays tricks on you
One day you're dreaming, the next,
your dream has become your reality.

And now that this scared little girl
no longer follows me wherever I go...
I miss her. I do.

Because there are things
I wanna tell her.
To relax, to lighten up...
That it is all going to be okay.

I want her to know that
meeting people who like you,
who understand you,
who accept you for who you are
will become an increasingly rare occurrence.

These people who contributed
to who I am - they are with me wherever I go.

And, as history gets rewritten
in small ways with each passing day
my love for them only grows.

Because the truth is,
it was the best of times
Mistakes were made, hearts
were broken, harsh lessons learned...

But all of that has receded
into fond memory now
How does it happen?
Why are we so quick to forget the bad
and romanticize the good?

Maybe we need to believe that the time
we spent together meant something
that we were there for each other in
a time in our lives that defined us all...

A time in our lives
that we will never forget.

I can't swear this is
exactly how it happened but this is how it felt.

Страхувах се от толкова много неща,
че никога няма да порастна,
че ще остана на едно и също място завинаги,
че никога няма да мога да постигна мечтите си...
Вярно е това, което казват хората:
Животът ни прави номера.
Един ден просто си мечтаеш,
а на следващия мечтите ти стават реалност.
Сега онова малко уплашено момиче
вече не ме следва навсякъде.
Липсва ми. Много.
Искам да й кажа някои неща:
да бъде спокойна,
че всичко ще бъде наред.
Искам да знае,
че да срещне хора,
които да я харесват,
да я разбират,
да я приемат такава каквато е,
се случва все по-рядко в живота...
Тези хора, които ми помогнаха да съм такава каквато съм,
те винаги са с мен, където и да отида...
И дори животът ни да се променя по малко всеки ден,
моята обич към тях единствено расте.
Защото истината е, че това е най-хубавото време в живота ми.
Правихме грешки, разбивахме сърцата си,
научихме най-трудните уроци...
Всичко това сега се е превърнало в един красив спомен...
Какво се случи?
Защо винаги бързаме да забравим лошото
и да романтизираме доброто?
Може би имаме нуждата да знаем,
че времето, което сме прекарали заедно,
Значи нещо.
Че сме се подкрепяли и сме били заедно във времето,
когато животът ни прави Хора.
Това е времето, което никога няма да забравим...
Не знам дали се е случило точно така,
Но това е начина, по който го чувствам...