Джоко Росич - "Йовано, Йованке" монолог

"... Тя ми е разпятие и покаяние... И бог..."

На моите приятели!

Текстът е монолог от филма "Кръгът на Доусън". Публикувам го в оригинал и превод :)

I used to be afraid of so many things
That I'd never grow up...
in the same place for all eternity...
That my dreams would forever
be shy of my reach.

But it's true what they say
Time plays tricks on you
One day you're dreaming, the next,
your dream has become your reality.

And now that this scared little girl
no longer follows me wherever I go...
I miss her. I do.

Because there are things
I wanna tell her.
To relax, to lighten up...
That it is all going to be okay.

I want her to know that
meeting people who like you,
who understand you,
who accept you for who you are
will become an increasingly rare occurrence.

These people who contributed
to who I am - they are with me wherever I go.

And, as history gets rewritten
in small ways with each passing day
my love for them only grows.

Because the truth is,
it was the best of times
Mistakes were made, hearts
were broken, harsh lessons learned...

But all of that has receded
into fond memory now
How does it happen?
Why are we so quick to forget the bad
and romanticize the good?

Maybe we need to believe that the time
we spent together meant something
that we were there for each other in
a time in our lives that defined us all...

A time in our lives
that we will never forget.

I can't swear this is
exactly how it happened but this is how it felt.

Страхувах се от толкова много неща,
че никога няма да порастна,
че ще остана на едно и също място завинаги,
че никога няма да мога да постигна мечтите си...
Вярно е това, което казват хората:
Животът ни прави номера.
Един ден просто си мечтаеш,
а на следващия мечтите ти стават реалност.
Сега онова малко уплашено момиче
вече не ме следва навсякъде.
Липсва ми. Много.
Искам да й кажа някои неща:
да бъде спокойна,
че всичко ще бъде наред.
Искам да знае,
че да срещне хора,
които да я харесват,
да я разбират,
да я приемат такава каквато е,
се случва все по-рядко в живота...
Тези хора, които ми помогнаха да съм такава каквато съм,
те винаги са с мен, където и да отида...
И дори животът ни да се променя по малко всеки ден,
моята обич към тях единствено расте.
Защото истината е, че това е най-хубавото време в живота ми.
Правихме грешки, разбивахме сърцата си,
научихме най-трудните уроци...
Всичко това сега се е превърнало в един красив спомен...
Какво се случи?
Защо винаги бързаме да забравим лошото
и да романтизираме доброто?
Може би имаме нуждата да знаем,
че времето, което сме прекарали заедно,
Значи нещо.
Че сме се подкрепяли и сме били заедно във времето,
когато животът ни прави Хора.
Това е времето, което никога няма да забравим...
Не знам дали се е случило точно така,
Но това е начина, по който го чувствам...

"Когато започнах да обичам себе си..."

Реч на Чарли Чаплин за 70-тата си годишнина...

As I began to love myself
Charlie Chaplin - 70's birthday speech ...

As I began to love myself I found that anguish and emotional suffering
are only warning signs that I was living against my own truth.
Today, I know, this is “AUTHENTICITY.”

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието
са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина.
Сега знам, че това се нарича "АВТЕНТИЧНОСТ".

As I began to love myself I understood how much it can offend somebody
As I try to force my desires on this person,
even though I knew the time was not right and the person was not ready for it,
and even though this person was me.
Today I call it “RESPECT.”

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого,
ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания,
преди да им е дошло времето и човекът още не е готов,
и този човек съм самия аз.
Днес наричам това "УВАЖЕНИЕ".

As I began to love myself I stopped craving for a different life,
and I could see that everything that surrounded me was inviting me to grow.
Today I call it “MATURITY,”

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот
и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста.
Днес наричам това "ЗРЕЛОСТ".

As I began to love myself I understood that at any circumstance,
I am in the right place at the right time,
and everything happens at the exactly right moment. So I could be calm.
Today I call it “SELF-CONFIDENCE.”

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства
се намирам на правилното място в правилното време
и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен.
Сега наричам това "ВЯРА В СЕБЕ СИ".

As I began to love myself I quit stealing my own time,
and I stopped designing huge projects for the future.
Today, I only do what brings me joy and happiness, things I love to do
and that make my heart cheer, and I do them in my own way and in my own rhythm.
Today I call it “SIMPLICITY.”

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време
и да правя грандиозни проекти за бъдещето.
Днес правя само това, което ми носи щастие и радост,
това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания.
Правя това по собствен начин и в собствен ритъм.
Днес наричам това "ПРОСТОТА".

As I began to love myself I freed myself of anything that is no good for my health—
food, people, things, situations, and everything the drew me down and away from myself.
At first I called this attitude a healthy egoism.
Today I know it is “LOVE OF ONESELF,”

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми -
храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен.
В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм".
Сега го наричам "ЛЮБОВ КЪМ САМИЯ СЕБЕ СИ".

As I began to love myself I quit trying to always be right,
and ever since I was wrong less of the time.
Today I discovered that is “MODESTY.”

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав
и от този момент правя по-малко грешки.
Сега разбрах, че това е "СКРОМНОСТ".

As I began to love myself I refused to go on living in the past and worry about the future.
Now, I only live for the moment, where EVERYTHING is happening.
Today I live each day, day by day, and I call it “FULFILLMENT,”

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето.
Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко.
Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "РЕАЛИЗАЦИЯ".

As I began to love myself I recognized that my mind can disturb me
and it can make me sick.But as I connected it to my heart, my mind became a valuable ally.
Today I call this connection “WISDOM OF THE HEART.”

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои
и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник.
Сега наричам тази взаимовръзка "МЪДРОСТ НА СЪРЦЕТО".

We no longer need to fear arguments, confrontations or any kind of problems
with ourselves or others. Even stars collide, and out of their crashing new worlds are born.
Today I know THAT IS “LIFE”!

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми
със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове.
Сега знам:"ТОВА Е ЖИВОТЪТ!"

"Старата любов" - Васил Найденов

Старата любов е като път, изгубен път
и няма връщане.
Старата любов е като миг, пропуснат миг
и няма връщане.
Старата любов е като дъжд, пороен дъжд
и няма връщане.
Счупен ключ, замлъкнал телефон
и няма връщане.

Припев:
Две рани, две души,
два свята - аз и ти.
Все след спомените тичам,
боже, още те обичам!

Старата любов е като сън, несбъднат сън
и няма връщане.
Старата любов е като влак, изпуснат влак
и няма връщане.
Старата любов е като смърт, внезапна смърт
и няма връщане.
Дълга нощ, затръшната врата
и няма връщане.

Припев:
Две рани, две души,
два свята - аз и ти.
Все след спомените тичам,
боже, още те обичам!

Все след спомените тичам,
боже, още те обичам!
Още те обичам!

Орая - индиански вожд

Не ме интересува как си изкарваш прехраната. Искам да знам какво те вълнува и дали би посмял да мечтаеш да осъществиш копнежа на сърцето си.

Не ме интересува на колко години си. Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш като глупак заради любовта си, мечтите си, заради приключението да бъдеш жив.

Не ме интересува кои планети пресичат орбитата на луната ти. Искам да знам дали си се докосвал до собствената си горест. Дали оставаш неограничаван от препятствията на живота или се свиваш и затваряш в себе си от страх да не бъдеш повторно наранен.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с болката, моята или твоята собствена, без да се опитваш да я скриеш, заглушиш или “поправиш”.

Искам да знам дали можеш да бъдеш заедно с радостта, моята или твоята собствена, дали можеш да танцуваш лудо и да оставиш екстазът да те изпълни до последната ти клетка, без да ни предупреждаваш да сме внимателни, разумни или да не забравяме границите на своята човешка природа.

Не ме интересува дали това, което ми разказваш е истина. Искам да знам дали можеш да разочароваш другия, за да останеш верен на себе си. Дали можеш да понесеш обвинението в предателство без да предадеш собствената си душа.

Искам да знам дали можеш да видиш красотата, дори когато тя не е красива всеки ден.

Искам да знам дали можеш да живееш с поражението, твоето или моето, и въпреки това да се изправиш на брега на езерото и да извикаш към ореола на пълната луна – “Да!”

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш. Искам да знам дали можеш да се събудиш изтерзан и наранен след нощ на горест и отчаяние и да направиш това, което трябва да бъде направено.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук. Искам да знам дали ще застанеш до мен в средата на огъня и няма да се отдръпнеш.

Не ме интересува къде, какво и с кого си учил. Искам да знам какво те поддържа отвътре, когато всичко друго се руши.

Искам да знам дали можеш да бъдеш сам със себе си и дали наистина харесваш своята компания в самотните моменти.

!!!

Как късам с гаджето. Превод.

Да си останем приятели. ( Всъщност се надявам повече никога да не седнем на една маса,а ако може и да не сме в едно заведение)

Обичам те. Но съм влюбена в друг. (С теб ми е сигурно, но скучно)

Обичам те, но не те харесвам. ( Не мога да те понасям вече)

Вината не е в теб. (Точно в теб е вината, но ми е жал да ти го кажа)

Твърде добър си за мен/ не те заслужавам. (Имам си друг)

Не съм готова за сериозна връзка. ( Не съм готова за сериозна връзка)

Задушаваш ме. ( Стига с тия телефони, тия смс-и)

Влюбена съм най-добрия ти приятел. ( Май обърках човека)

Влюбена съм в най-добрата ми приятелка. ( Май обърках пола)

Искам да си дадем почивка един от друг. ( Не искам да те виждам повече)

Приятелите ти не ме харесват . ( Моите приятелки не те харесват)

Ти вече не си същия. ( Аз вече не съм същата)

Има ли безболезнен начин да се разделиш с някого?

Цитати 2

"И може би, като съзнаваше това, сърцето му, по закона на всяко друго сърце, се свиваше от ревност"
Д. Димов "Осъдени души"

"Но да обичаш само един човек и да забравиш заради него другите, за нас това е егоизъм... Тя [любовта] е удоволствие, порив към земния живот, страст... и в тоя смисъл егоизъм."
Д. Димов "Осъдени души"

"Това е бедата на хората, които казват винаги истината. Смятат, че и другите са като тях."
Халед Хосейни "Ловецът на хвърчила"

"И според мен, амир Джан, точно това е истинското изкупление: когато вината води към добро."
Халед Хосейни "Ловецът на хвърчила"

"Според мен има само един вид хора. Хора!"
Харпър Ли "Да убиеш присмехулник"

ИСКАМ... ХОРХЕ БУКАЙ

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш. Искам мнението ти, не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш. Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.
Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш. Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш, без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен. Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш. Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш. Искам да знаеш... че днес можеш да разчиташ на мен... Безусловно

На по бира...

- Добър ден, какво ще поръчате?
- Ами каква бира имате?
(Следва изброяване)
- Добре, дайте ми една такава... Хамстел.

“Beyoncé – The Best Thing I Never Had”

What goes around comes back around (hey my baby) #4

There was a time
I thought, that you did everything right
No lies, no wrong
Boy I, must've been outta my mind
So when I think of the time that I almost loved you
You showed your ass and I saw the real you

Thank God you blew it
Thank God I dodged the bullet
I'm so over you
So baby good lookin' out

I wanted you bad
I'm so through with that
Cause honestly you turned out to be the best thing I never had
You turned out to be the best thing I never had
And I'm gon' always be the best thing you never had
I bet it sucks to be you right now

So sad, you're hurt
Boo hoo, oh, did you expect me to care?
You don't deserve my tears
I guess that's why they ain't there
When I think that there was a time that I almost loved you
You showed your ass and baby yes I saw the real you

Thank God you blew it
Thank God I dodged the bullet
I'm so over you
Baby good lookin' out

I wanted you bad
I'm so through with that
Cause honestly you turned out to be the best thing I never had
I said, you turned out to be the best thing I never had
And I'll never be the best thing you never had
Oh baby I bet sucks to be you right now

I know you want me back
It's time to face the facts
That I'm the one that's got away
Lord knows that it would take another place, another time, another world, another life
Thank God I found the good in goodbye

I used to want you so bad
I'm so through with that
Cause honestly you turned out to be the best thing I never had
You turned out to be the best thing I never had
And I will always be the, best thing you never had.
Best thing you never had!

I used to want you so bad
I'm so through with that
Cause honestly you turned out to be the best thing I never had
Oh you turned out to be the best thing I never had
Oh I will never be the best thing you never had
Oh baby, I bet it sucks to be you right now

Goes around, comes back around
Goes around, comes back around
Bet it sucks to be you right now

Eminem - Space Bound

We touch I feel a rush
We clutch it isnt much
But its enough to make me wonder whats in store for us
Its lust it's torture us 
You must be a sorceress cause you just
Did the impossible
Gain my trust dont play games itll be dangerous
If you fuck me over
Cause if I get burnt imma show you what its like to hurt
Cause I been treated like dirt before ya
And love is evil
Spell it backwards I'll show ya

Nobody knows me I'm cold
Walk down this road all alone
Its noones fault but my own
Its the path ive chosen to go
Frozen as snow I show no emotion whatsoever so
Dont ask me why I have no love for these mufuckin hos
Bloodsuckin succubus what the fuck is up with this
Ive tried in this department but I aint had no luck with this
Its sucks but its exactly what I thought it would be
Like tryin to start over
I gotta hole in my heart I'm some kind of emotional rollercoaster
Somethin I wont go on til you toy with my emotion so its over
Its like an explosion everytime I hold ya wasnt jokin when I told ya
Ya take my breathe away
Your a supernova.. and I'm a

[Chorus:]
Im'ma space bound rocket ship and your heart's in the moon
And I'm aiming right at you
Right at you
250 thousand miles on a clear night in June
And I aim it right at you
Right at you
Right at you

[Verse 2:]
I do whatever it takes
When I'm with you I get the shakes
My body aches when I aint
With you I have zero strength
Theres no limit on how far I would go
No boundaries no lengths
Why do we say that until we get that person that we thinks
Gonna be that one and then once we get em its never the same
You want them when they dont want you
Soon as they do feelings change
Its not a contest and I aint on no conquest for no mate
I wasnt lookin but I stumbled onto you mustve been fate
But so much is at stake what the fuck does it take
Lets cut to the chase
But a door shuts in your face
Promise me if I cave in and break and leave myself open
That I wont be makin a mistake

[Chorus]

[Verse 3:]
So after a year and 6 months its no longer me that you want
But I love you so much it hurts
Never mistreated you once
I poured my heart out to you
Let down my guard swear to god
Ill blow my brains in your lap
Lay here and die in your arms
Drop to my knees and I'm bleedin
Im tryin to stop you from leavin
You wont even listen so fuck it
Im tryin to stop you from breathin
I put both hands on your throat
I sit on top of you squeezin
Til I snap ya neck like a popsicle stick
Aint no possible reason I could think of to let you walk up out this house
And let you live
Tears streamed down both of my cheeks
Then I let you just go and just give
And before I put that gun to my temple
I told you this

And I would do anything for you
To show you how much I adored you
But its over now
Its too late to save our love
Just promise me youll think of me every time you look up in the sky and see a star cause imma

[Chorus]

Превод:

Докосваме се, аз се побърквам.
Сграбчваме се, но това не е много.
Но е достатъчно за да ме накара да се чудя какво ни задаржа заедно.
Това е страст, това ни измъчва...
Ти трябва да си магьосница,
защото направи просто невъзможното.
Спечели доверието ми, но не си играй игрички, защото ще бъде опасно
ако ме преебеш.
Защото ако изгоря, ще ти покажа какво значи да боли.
Защото преди теб се отнасяха с мен като с боклук.
А любовта е зло,
прочети го на обратно, ще ти покажа...
(игра на думи - "evil" - "зло", "live" - "живот" )

Никой не знае, че измръзвам,
вървейки по тоя път сам самичък.
Вината не е на никой, а лично моя.
Това е пътя, който съм си избрал да извървя.
Студен като сняг не показвам каквато и да е емоция.
Не ме питай защо не ми е останала любов за онези шибани курви.
Кръвосмучеща курва, какво по дяволите се случва?!
Опитах се по този начин, но нямах късмет.
Гадно е, но е точно както си мислех, че ще бъде.
Сякаш се опитвам да започна отначало.
Имам дупка в сърцето, аз съм някакъв вид емоционално кълбо.
Няма да продължа напред, докато ти си играеш с чувствата ми.
Сякаш експлоадирам всеки път когато те държа,
и не се шегувах, когато ти казах, че спираш дъха ми
Ти си звезда със светлина на милиони слънца
(речниковото значение на "супер-нова" )...
А аз съм...

Припев:

Аз съм готов за излитане космически кораб,
а твоето сърце е луната,
и аз се целя точно в теб.
Точно в теб
На 250 хиляди мили през ясна юнска нощ
аз се целя точно в теб.
Точно в теб.
Точно в теб.


Ще направя каквото е нужно,
защото когато съм с теб се разтрепервам.
А когато не съм, тялото ми те жадува до болка.
Със теб оставам без сила.
Няма предел колко далеч бих отишъл,
няма граници, няма разстояния.
Защото преди да имаме някой човек, си мислим, че това е Той,
и изведнъж като го получим никога не е същото.
Искаш някого, когато той не те иска.
Скоро след като той почне да те иска чувствата се променят.
Не го оспорвам и не искам да завладявам някого.
Не съм се заглеждал, но се спънах и паднах върху теб
и това трябва да е съдба.
Но толкова много рискуваме това, което ни е нужно.
Нека спрем да се преследваме.
Но ако вратата се затвори пред лицето ти,
и ако аз рухна и остана беззащитен,
обещай ми, че това няма да е грешка.

Припев.

Но след година и 6 месеца ти вече не ме искаш.
Но аз те обичам до болка.
Никога не съм се държал зле с теб.
Излях сърцето си пред теб.
Спрях да се пазя, кълна се в Бог.
Ще раздухам мозъка си, лежейки в скута ти
и ще умра в ръцете ти.
Падам на колене и кървя,
опитвам се да те спра да не ме напуснеш.
Но ти дори няма да ме чуеш, така че мамка му,
ще се опитам да те спра да дишаш.
Ще сложа двете си ръце на гърлото ти,
ще седя върху теб и ще стискам
докато не счупя врата ти като пръчица.
Не мога да измисля причина да те оставя да си отидеш от тази къща
и да те оставя да живееш.
По бузите ми се стичат сълзи.
Тогава просто те оставям да си ходиш и се предавам.
И преди да сложа пистолета до слепоочието ми
ти казвам това:

Щях да направя всичко за теб,
за да ти покажа колко много те обожавах.
Но сега вече всичко свърши.
Твърде късно е да спасим любовта ни.
Просто ми обещай, че ще си мислиш за мен всеки път когато погледнеш небето и видиш звезда, защото аз съм...

Аз съм готов за излитане космически кораб,
а твоето сърце е луната,
и аз се целя точно в теб.
Точно в теб
На 250 хиляди мили през ясна юнска нощ
аз се целя точно в теб.
Точно в теб.
Точно в теб...

Beyoncé - Year of 4

Продължение 2

Мъж и жена сядат на кафе. Жената:
-За мен едно еспресо, моля.
-Що е това еспресо?!

Цитати

"За глухите и виковете са малко."
Д. Димов, "Тютюн"

"За да се поддържа огъня в сърцето стига и един поглед само или едно леко, сякаш случайно докосване..."
Д. Талев, "Железният светилник"

"Понякога простите хорица схващат нещата по-ясно от учените."
Умберто Еко, "Името на розата"

"Когато занапред се обясняваш в любов - никога не казвай: Ти си мила... и аз не мога да не те обичам! Това прилича много повече на логическо заключение отколкото на порив. А любовта е повече порив, отколкото логика!"
Писмо от Лора до П. Яворов

"От две еднакво хубави картини по-красива е онази,
която гледаме в момента. "
Майн Рид, "Оцеола"

"Трудно е да се раздели човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека..."
Д. Талев, "Гласовете ви чувам"

Jennifer Love Hewitt - Take My Heart Back

Just B. U.

Be yourself, be your own feelings.
Be wild, be young
be free, for ever.
Be fresh & beautiful. Be sweet and sexy.
Be your dreams. JUST B.U.

Още за приятелството

Приятелството поставих над всичко.

Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.

Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.

Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.

Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.

Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.

Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.

Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.

Браних го от безоблачност.

А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:

- Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!

1985

Блага Димитрова

Аз съм Човекът!

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.

"Особени сезони"

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"

Стивън Кинг

На колко си?...

Скъпо дневниче,
днес* ми направиха много хубав комплимент...
Имаше трима мъже в кафето, клиенти, които видимо попрекалиха с алкохола:
- МОМИЧЕЕЕЕ! Ше може ли за малко да дойдеш.
- Да, кажете?
- Тиии на колко години си? (и естествено следва преценяващ поглед от горе до долу)
- На 19.
- Хммм... Запазила си се...





*Историята е от преди известно време.

Понякога...

- Искам те! – прошепна той. – Искам пак да сме заедно. Искам те… Обичам те… - и сведе поглед.

Беше му трудно да го каже. А защо? Обичаше я с цялото си сърце, а едва сега успя да ù го прошепне.

„И аз те обичам. Не спрях да те обичам” помисли си тя и също сведе поглед. Но вместо това му отговори:

- И двамата знаем, че няма смисъл.

- Защо?!

- Защото…

„Защо наистина?” Тя често се питаше как е възможно двама човека да се обичат и въпреки това да не могат да са заедно. Ами понякога просто се получава така.

- Не ме ли обичаш? – попита той едва-едва, страхувайки се от отговора ù.

Тя го погледна, а очите ù блестяха от сълзи. Той се усмихна – да, тя го обичаше. Сърцето му заби учестено. „Може би!” Може би…

- Отново няма да се получи. И този път няма да издържа. – Сълзите потекоха по лицето ù. Вече не ги криеше.

- Не! Този път ще се получи!

Но… Знаеше, че тя е права. Нямаше да се получи. Сърцето му се сви от болка. „Най-гадно е, когато виждаш как всичко рухва и знаеш, че не можеш да направиш нищо” помисли си той.

Понякога, въпреки че двама човека много се обичат, не могат да са заедно.

Но защо това „понякога” се падна на тях, мислеха си те...

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ


Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.

Баба Марта бързала, мартенички вързала.

Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята - бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1-март - празникът на Баба Марта. Този обичай се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид обичаят присъства в Румъния, където мартеницата се нарича martisor(мърцишор), но там мартеници носят само жени, докато в България ги носят всички.Този обичай всички да носят мартеници датира от векове по земите населявани с българско население. Някога в България са ги носели също само жените и децата, но след средата на миналия век и мъжете започват да се закичват с тях. С мартеници се закичват и българите в Западните покрайнини, които по времето на Слободан Милошевич носеха в джобовете си, заради страх от репресии от страна на сръбските полицейски органи. Българите в района на Преспа и Голо бърдо - Албания, както и всички в Македония също носят мартеници.В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна.
В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.


Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега.
В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато кан Аспарух побеждава Византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес. Историческите извори обаче разказват за най-ранната поява на мартеницата - в годините 580-630-та след Христа. Арабските писмени исторически източници разказват за това как българските канове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие.

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА, Queen S

"Стъпки в пясъка"

Вчера гледах българския филм "Стъпки в пясъка" и много ми хареса. Препоръчвам го на всеки не само защото историята е много трогателна, ами и защото все пак е български. Искам да публикувам една притча, която главния герой разказа във филма, и за която и сега като се сетя настръхвам. Дано ви хареса и на вас и да гледате филма :)

"Господи, погледни самотните ми стъпки в пясъка и кажи защо винаги ме изоставяш в най-трудните моменти?" Господ отвърнал: "Не. Това са моите стъпки, защото в най-трудните ти моменти аз те носех на ръце."

Продължение...

– Добър ден. Едно кафе Лаваца.
- Няма Лаваца.
- Аа, само еспресо имате...

Малко успокояваща музика от пиано...

За пъзелите и Живота

Нека това бъде поредната метафора за Живота...




Живота на всеки човек е като пъзел с хиляди малки парченца, които чакат да бъдат наредени, т.е. моменти, които чакат да бъдат изживени. Всеки се е питал "Защо ми се случва точно това?" Защото това е твоята картина и защото ако "това" не ти се случи ще липсва едно парче от Твоя пъзел. Наскоро прочетох една книга за Избора, който прави човек и за това, че нещата които ти се случват са вследствие от редица избори, които си направил. Същото важи и при пъзела на живота - картината, която си наредил до този момент е вследствие на избора да сложиш дадено парче на дадено място.

Често човек изпада в ситуации, в които не знае как да продължи, т.е. какво решение да вземе. Все едно да гледаш хилядите парченца от живота си и да не можеш да намериш това, което ще пасне. В такива случай не бива да оставяме "проблема сам да се реши", защото така просто оставяме празно място в... пъзела. Освен това не трябва да позволяваме друг да решава проблемите ни - това е все едно друг да реши кое парче да сложи в пъзела на твоя живот. А никой не може да "нареди" правилно чужд живот. Хората могат да дават съвети, изхождайки от собствения си опит, но това не значи да кажат на някого как да живее живота си. Не е правилно, когато даваме съвет да казваме "По-добре да направиш така, защото при мен се получи". Понякога еднаквите парчета трябва да се поставят на различни места, защото образуват различни картини. Например парче с нарисувана капка за един може да значи пролетния дъжд, а за друг сълза.

Често когато направим лош избор си казваме, че живота ни е хаос. И е така. Когато поставиш неправилното парче в пъзела не се е получила картина, а хаос. Тогава не можем да видим бъдещето си, защото в хаоса я няма истинската картина. Това ни кара да поставяме още грешни парчета или да правим лоши избори в живота си. Затова когато нещо не е наред или сме поставили неправилното парче, нека се поразровим и да видим къде е грешката и кое е правилното решение.



А за хората които не знаят какъв е смисълът на живота бих казала това: Смисълът на Живота е в това да се стремите да взимате правилните решения и да подредите така моментите, че един ден, когато погледнете "пъзела" да се усмихнете на картината, която виждате ;)