И сега, като се сетих за този случай, отново си задавам въпроса "Накъде отиваш, Господи?"
четвъртък, 12 януари 2012 г.
"Quo vadis, Domine?"
Преди няколко години на кандидат-студентски изпит по журналистика е имало тема "Бейби-бума в България". И така, работя си аз, сервирам на две момичета и в това време слушам едната: "Темата на изпита ми беше за бейби-бума, а аз даже не знам какво е това"
И сега, като се сетих за този случай, отново си задавам въпроса "Накъде отиваш, Господи?"
И сега, като се сетих за този случай, отново си задавам въпроса "Накъде отиваш, Господи?"
Етикети:
Размисли и страсти
сряда, 11 януари 2012 г.
Правилно или грешно
Ако от самото начало не знаеш дали дадено решение е правилно, колкото и да го мислиш няма да разбереш какво е докато не го вземеш. И ако се окаже грешно, то е защото не си пасва с обстановката. Тогава промени обстановката. Дори и "обстановката" да си самият ТИ. Може би на това му казват "приспособяване". А тая работа с плюсовете и минусите е пълна глупост ;)
Етикети:
Размисли и страсти
вторник, 10 януари 2012 г.
"Защо ми изневери?"
Цитат от филма "Кръгът на Доусън"
Mitch Leery: So... why did you do it? Why did you cheat on me?
Gail Leery: Get ready, Mitch. If you think it can't get worse, it can. The reason why I was unfaithful is preposterous. I have no reason. I woke up one day a few months ago and I realized that my life was perfect. Everything I've ever wanted from the time I was six, has been realized. I've discovered that perfection obtained is a discomforting state. And I got restless. What do you do when everything in your life is right? When everything is just what you wanted it to be? I have the perfect home, career, the most gifted child, a husband who stimulates me mind, body, and soul every day of my life. I wanted more for nothing. And I guess that made me feel empty not wanting. I justed wanted to "want" again. Anything out of life. So, I set out to achive it. And... oh boy oh boy, did I succeed. But what I want now, I want back everything I've lost. Mitch, I'm so sorry...
Mitch Leery: Shhh! Let's just sit here. I don't want to talk anymore.
Мич Лиъри: И така... защо го направи? Защо ми изневери?
Гейл Лиъри: Приготви се, Мич, защото лошото тепърва предстои. Причината да съм невярна е абсурдна. Нямах причина. Един ден се събудих и осъзнах, че животът ми е идеален. Всичко, което съм искала от 6-годишна се сбъдна. Открих, че това ми доставя неудобство. Станах неспокойна. Какво се прави, когато всичко в живота ти е наред? Когато всичко е точно така, както искаш да бъде? Имам идеалния дом, кариера, най-талантливото дете и съпруг, който възбужда и ума, и тялото и душата ми, всеки ден от моя живот. Нямаше какво повече да искам. И, предполагам, това ме накара да се почувствам празна. Просто исках да „искам” отново. И го постигнах. Ето, че пак искам. И това, което искам сега е да си върна всичко, което загубих. Съжълявам, Мич...
Мич Лиъри: Шшшт. Нека просто да поседим. Не искам повече да говорим.
Тъжното е, че жените наистина мислим така...
Mitch Leery: So... why did you do it? Why did you cheat on me?
Gail Leery: Get ready, Mitch. If you think it can't get worse, it can. The reason why I was unfaithful is preposterous. I have no reason. I woke up one day a few months ago and I realized that my life was perfect. Everything I've ever wanted from the time I was six, has been realized. I've discovered that perfection obtained is a discomforting state. And I got restless. What do you do when everything in your life is right? When everything is just what you wanted it to be? I have the perfect home, career, the most gifted child, a husband who stimulates me mind, body, and soul every day of my life. I wanted more for nothing. And I guess that made me feel empty not wanting. I justed wanted to "want" again. Anything out of life. So, I set out to achive it. And... oh boy oh boy, did I succeed. But what I want now, I want back everything I've lost. Mitch, I'm so sorry...
Mitch Leery: Shhh! Let's just sit here. I don't want to talk anymore.
Мич Лиъри: И така... защо го направи? Защо ми изневери?
Гейл Лиъри: Приготви се, Мич, защото лошото тепърва предстои. Причината да съм невярна е абсурдна. Нямах причина. Един ден се събудих и осъзнах, че животът ми е идеален. Всичко, което съм искала от 6-годишна се сбъдна. Открих, че това ми доставя неудобство. Станах неспокойна. Какво се прави, когато всичко в живота ти е наред? Когато всичко е точно така, както искаш да бъде? Имам идеалния дом, кариера, най-талантливото дете и съпруг, който възбужда и ума, и тялото и душата ми, всеки ден от моя живот. Нямаше какво повече да искам. И, предполагам, това ме накара да се почувствам празна. Просто исках да „искам” отново. И го постигнах. Ето, че пак искам. И това, което искам сега е да си върна всичко, което загубих. Съжълявам, Мич...
Мич Лиъри: Шшшт. Нека просто да поседим. Не искам повече да говорим.
Тъжното е, че жените наистина мислим така...
Етикети:
Размисли и страсти,
Филми
четвъртък, 5 януари 2012 г.
За пушачите и дискриминацията
Дискриминация - ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак.
Вече няколко пъти ми се случва да чувам възклицания на пушачи: „Как така няма да се пуши по заведенията?! Това е дискриминация!”
Дайте да се разберем сега.
Аз, като непушач, мога да се съобразявам с пушачите, въпреки че те вредят на мойто здраве. Но ти, като пушач, се вдигна да ме съдиш за дискриминация, защото не ти давам да пушиш в заведението.
Разликата обаче между нас е, че ти имаш избор. Можеш да седнеш в заведение и да не пушиш, а аз не мога да седна в заведение и да не дишам твоя пушек.
Но ти веднага имаш отговор „Ами като не искаш да дишаш моя пушек, няма да влизаш в заведението!”, а аз ще те цитирам „Това е дискриминация!”... Не спекулираме ли с думата „дискриминация”?
И следва „логичният” ти извод „Ама ние сме повече...”
Май не се разбрахме...
Вече няколко пъти ми се случва да чувам възклицания на пушачи: „Как така няма да се пуши по заведенията?! Това е дискриминация!”
Дайте да се разберем сега.
Аз, като непушач, мога да се съобразявам с пушачите, въпреки че те вредят на мойто здраве. Но ти, като пушач, се вдигна да ме съдиш за дискриминация, защото не ти давам да пушиш в заведението.
Разликата обаче между нас е, че ти имаш избор. Можеш да седнеш в заведение и да не пушиш, а аз не мога да седна в заведение и да не дишам твоя пушек.
Но ти веднага имаш отговор „Ами като не искаш да дишаш моя пушек, няма да влизаш в заведението!”, а аз ще те цитирам „Това е дискриминация!”... Не спекулираме ли с думата „дискриминация”?
И следва „логичният” ти извод „Ама ние сме повече...”
Май не се разбрахме...
Абонамент за:
Публикации (Atom)