вторник, 25 декември 2012 г.

Весела Коледа!

Коледа не е на масата, тя е в сърцето. Бог не е в църквата, Той е в сърцето.
Не искайте много - около една думичка се крият подробности.
И не се сърдете, когато желанията ви се сбъдват, а се научете да търпите последствията от тях. :)

ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

петък, 21 декември 2012 г.

РАЙ

"Може да познаваш някого през целия си живот и да не си видял истинския му поглед. Очите на хората се променят с времето. Маските стават стотици и много рядко можем да видим истинското лице на някого, истинските му очи. Случва се за секунди. Това са секундите преди да заплаче или преди да се усмихне... Не сте ли забелязали, че погледът е един същ?"
Радослав Гизгинджиев

събота, 17 ноември 2012 г.

"Живот на заем" Ремарк

"— Принуден съм да се боря срещу една сянка, срещу невидим призрак, срещу човек, който е недосегаем, защото не присъствува и тъкмо поради това присъствува много повече от всеки друг, който е стократно по-силен от мене, понеже не е тук, който е безгрешен, понеже не е тук, който се превръща в самото съвършенство само защото не е тук и който притежава ужасното преимущество, че отсъствува, защото това му дава хиляди оръжия срещу мене, докато аз съм тук и ти ме виждаш такъв, какъвто съм, какъвто съм в този момент извън себе си от гняв, несправедлив, ако искаш, дребнав и глупав, а срещу мене се изправя неговият величествен, идеален образ, който не познава грешки, защото не върши нищо и не говори нищо и с когото е невъзможно да се бориш, тъй както е невъзможно да се бориш със спомена за един покойник..."

"... когато някой умре, винаги усещаш едно и също — че него изведнъж го няма вече. Той вече не говори. Допреди малко сякаш е бил тук, а изведнъж вече го няма. Кой може да проумее това?"

неделя, 5 август 2012 г.

Исках само да ти кажа ...

Исках само да ти кажа какво става с мен... как любовта ме изгаря и как не мога нито за миг да спра да мисля все за нея. Исках, но не можах. Късно осъзнах какво си ти за мен. Късно осъзнах как мога да обичам. Исках да изгледам с теб залеза красив, но не можах. Исках да те даря с най-красивата любов. Исках да ти подаря една мечта. Исках да притежавам твоите очи. Исках в тях да виждам само обич и красота. Веднъж се осмелих и тайничко погледнах в тях. Там видях много болка и тъга. Видях какво е самота. Исках да ти подам ръка и да забравиш за разочарованието от любовта. Вече беше късно, проблесна сълза в твоите очи... онези очи, които преди време ми се смееха и бяха пълни с красота. Защо сега те са тъжни, защо ли не виждат края на самотата?... Исках да кажа колко те обичам, исках да ти покажа, че все още след тебе тичам, исках да видиш колко много те обичам. Исках да ти подаря целия свят, да накажа онази, заради която те заболя. Исках, но не можах.... Прости ми!!! Исках да ти кажа хиляда неща, исках да накарам твоите очи да се усмихнат както в онзи зимен ден, когато ти беше толкова близо до мен. Исках да ме обичаш, исках толкова неща. Сега искам да ти кажа, че ти си най-важен за мен на света и да ти пожелая щастие в любовта. Исках... Исках да съм с теб сега, исках да те прегърна тихичко в нощта... Исках, но не можах. Ти си вече с друга. Тя се радва на твоите очи, тя те кара да бъдеш себе си... В този миг се чудя къде сгреших, какво не успях да ти кажа? Исках да намеря отговори, но ги търсих там където ги нямаше. Исках просто да ме обичаш, но не успях. Само за едно те моля, запомни момичето, което седи на побелялата улица, премръзнало в онзи зимен ден и  когато усетиш болката от любовта си спомни за него... Спомни си, колко много неща искаше да направи то, но не успя, колко много я болеше от любовта...

понеделник, 14 май 2012 г.

Тя: Не знам какво искам. Той: - Това не е вярно. Искаш това, което искат всички... Тя: - Какво? Мистериозен непознат, който знае всички отговори. Той: Нека кажем, че съм живял достатъчно. Научил съм някои неща. Тя: Е, Деймън... Кажи ми. Какво искам? Той: Искаш любов, която те изпива. Искаш страст и приключение, дори малко опасност. Тя: Какво искаш ти? Той: Искам да намериш това, което търсиш.

понеделник, 5 март 2012 г.

"Обича я"

„Обича я.“ — Когато чу това,
усмивка тъжна му на устни трепна.
От равнодушно казани слова
сърцето му се в болки сви и сепна.

„Обича я.“ — И тя го чу това,
сви рамена… сърцето се не сепна.
От чуждите безсмислени слова
студен смях сал на устните й трепна.

Пенчо Славейков

петък, 2 март 2012 г.

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово?

- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
- Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
- Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори:
- Остани сбогом, брате Йоване!
- Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!

събота, 25 февруари 2012 г.

DMX - "Sometimes"

Sometimes I wonder what life's about.
Sometimes I wonder why the lights are out.
Sometimes I wonder why I like to shout.
Sometimes I wonder, what the lies are about.
Sometimes I see things I shouldn't have seen.
Sometimes I wonder why, I'm a hood and a fiend.
Sometimes I look at what I've become and cry.
Sometimes I, get on that BULLSHIT and be ready to die.
Sometimes a nigga that's yo' man might get it.
Sometimes even though it's sweet, if you ain't wit it.
Sometimes the pain is too much to BEAR.
Sometimes it RAINS too much to care.
Sometimes if you, don't watch yo' back it'll cost you.
Sometimes you wonder, who would give a FUCK if they lost you.
Yeah sometimes the sun shines around the clock.
But sometimes it's dark, and hell is hot...


понеделник, 13 февруари 2012 г.

Дива на всички времена.

Тя бе модел и актриса, ще бъде запомнена завинаги като певица. Напоследък нарицателното "дива" се прикача почти на всяка по-известна вокална изпълнителка, но никоя не го заслужава повече от Уитни. Тя направи феноменален хит през '80-те с "I Wanna Dance With Somebody", изкачи се на върха през '90-те с "I Will Always Love You" и украси големия екран в „Бодигард” (1992) и в „Жената на проповедника” (1996).Жалко е, когато артисти прибягват до рекламни трикове, за да повишат популярността си. Но направо е тъжно, когато стават любимци на жълтата преса не заради рекламните трикове, а защото имат съвсем истински проблеми. Бракът на Уитни с „лошото момче” Боби Браун е доста объркан, най-меко казано, без да споменаваме сведенията за физическо насилие. Зависимостта на певицата от наркотиците също не се отрази добре на публичния й образ. И накрая, поведението й на страдаща от „синдрома на „дивите” направи работата с нея доста трудна.Уитни Елизабет Хюстън се ражда на 9 август 1963 в Нюарк, Ню Джърси. Тя е дъщеря на Сиси Хюстън, успешна ритъм-енд-блус беквокалистка и братовчедка на звездата Дион Уоруик. Уитни започва да пее в църковен хор в родния си град, а на 11 вече изпълнява соловите партии. Пее и като беквокалистка с Чака Кан, Лу Роулс и с майка си.Въпреки, че започва работа като модел с фотосесии за различни списания и участва в няколко епизода на ТВ сериала Give Me A Break, съдбата й е предпределила да пее. И тя пее. Първият хит на Уитни Хюстън е в дует с Теди Пендерграс през 1984 - "Hold Me". Уитни е подписала контракт с Arista Records още през 1983, но дебютният й албум излиза чак през 1985. Въпреки всичко от него се продават над 22 милиона копия.През 1986 Уитни е удостоена с: 6 музикални награди на Billboard, 5 „Американски музикални награди”, наградата на MTV за най-добър видеоклип ("How Will I Know" и наградата на списание Rolling Stone за най-добър албум на годината. Следващият й албум, наречен „Уитни” и издаден през 1987, продава 19 милиона копия, и влиза в класациите под номер 1 - първият такъв случай в историята за жена. Албумът й осигурява две „Американски музикални награди” и музикалната награда на Billboard. На церемонията по връчването на наградите „Грами” през 1988, тя печели в категорията „Най-добро вокално изпълнение от жена” ("I Wanna Dance With Somebody". През 1990 Уитни издава албума I'm Your Baby Tonight, продал се в 10-милионен тираж. Това е доста под предишните й постижения, но все пак й осигурява още американски и Billboard награди.Уитни успява да открие време за любов в процъфтяващата си кариера и се омъжва за певеца Боби Браун през юли 1992. Скоро се оказва, че чака дете и през март 1993 ражда момиченце, Боби Кристина. Бракът на Уитни и Боби може да бъде описан най-общо като бурен. Между твърденията за семейно снасилие, употреба на наркотици и многото арести на Боби, Уитни Хюстън твърдо стои зад мъжа си.Следващият ход в кариерата на Уитни идва с ролята на разглезена певица, преследвана от вманиачен фен във филма „Бодигард” (1992), в който й партнира Кевин Костнър. Саундтракът на филма се продава в невероятния тираж от 34 милиона копия и подпомага музикалната й кариера с три от най-големите й хита - "I Have Nothing", "I'm Every Woman" (кавър по Чака Кан) и "I Will Always Love You" (кавър по песента на Доли Партън). Следват 9 награди на Billboard, три награди Grammy, 8 „Американски музикални награди” и др.През 1995 Уитни отново се изявява като актриса в „Сладка въздишка”, а приносът й към саундтрака е песента "Exhale (Shoop Shoop)". През 1996 Уитни играе заедно с Дензъл Уошингтън в „Жената на проповедника” и получава номинация за Grammy за албума със саундтрака към филма. Независимо от слуховете, че не могат да се понасят, Уитни и Марая Кери работят заедно над песента "When You Believe" за анимацията „Принцът на Египет”. Сингълът излиза в „My Love Is Your Love” – първият албум с нови песни на Уитни през последните осем години.По време на завидната си кариера Уитни винаги е изпитвала чувство за отговорност към по-малко щастливите от нея. Тя основава фондацията с идеална цел Whitney Houston Foundation For Children, чрез която помага на бездомни деца и на такива с проблеми като рак и СПИН.Въпреки, че Уитни продължава да държи на мъжа си, бракът й продължава да е разклатен. През 2000 г. професионалното й бъдеще изглежда светло, но личният й живот е в безпътица. Тя е арестувана на Хаваите по обвинения в притежание на наркотици, а баща й я дава на съд. Певицата рязко отслабва и това, в съчетание с няколко участия, които отказва в последния момент, дава храна на слуховете, че е пристрастена към наркотиците. Уитни признава, че има продобни проблеми в телевизионно интервю с Даян Сойер. Все пак тя продължава да издава нови албуми като Greatest Hits през 2000, Love, Whitney през 2001, Just Whitney... прeз 2002, и One Wish, коледен албум, през 2003.Макар и актьорската й кариера да е в застой, Уитни продуцира филми като блокбъстера на Disney „Дневниците на принцесата” (2001).През 2001 Уитни счупи рекорда на Марая Кери за най-голяма сделка в областта на звукозаписа. Тя преподписа договора си с Arista Records за $100 млн. долара. Въпреки всичките си проблеми, Уитни си остава изключителна певица и уверена актриса, която мнозина се надяват да видят отново в добра форма.

четвъртък, 12 януари 2012 г.

"Quo vadis, Domine?"

Преди няколко години на кандидат-студентски изпит по журналистика е имало тема "Бейби-бума в България". И така, работя си аз, сервирам на две момичета и в това време слушам едната: "Темата на изпита ми беше за бейби-бума, а аз даже не знам какво е това"

И сега, като се сетих за този случай, отново си задавам въпроса "Накъде отиваш, Господи?"

сряда, 11 януари 2012 г.

Правилно или грешно


Ако от самото начало не знаеш дали дадено решение е правилно, колкото и да го мислиш няма да разбереш какво е докато не го вземеш. И ако се окаже грешно, то е защото не си пасва с обстановката. Тогава промени обстановката. Дори и "обстановката" да си самият ТИ. Може би на това му казват "приспособяване". А тая работа с плюсовете и минусите е пълна глупост ;)

вторник, 10 януари 2012 г.

"Защо ми изневери?"

Цитат от филма "Кръгът на Доусън"

Mitch Leery: So... why did you do it? Why did you cheat on me?
Gail Leery: Get ready, Mitch. If you think it can't get worse, it can. The reason why I was unfaithful is preposterous. I have no reason. I woke up one day a few months ago and I realized that my life was perfect. Everything I've ever wanted from the time I was six, has been realized. I've discovered that perfection obtained is a discomforting state. And I got restless. What do you do when everything in your life is right? When everything is just what you wanted it to be? I have the perfect home, career, the most gifted child, a husband who stimulates me mind, body, and soul every day of my life. I wanted more for nothing. And I guess that made me feel empty not wanting. I justed wanted to "want" again. Anything out of life. So, I set out to achive it. And... oh boy oh boy, did I succeed. But what I want now, I want back everything I've lost. Mitch, I'm so sorry...
Mitch Leery: Shhh! Let's just sit here. I don't want to talk anymore.

Мич Лиъри: И така... защо го направи? Защо ми изневери?
Гейл Лиъри: Приготви се, Мич, защото лошото тепърва предстои. Причината да съм невярна е абсурдна. Нямах причина. Един ден се събудих и осъзнах, че животът ми е идеален. Всичко, което съм искала от 6-годишна се сбъдна. Открих, че това ми доставя неудобство. Станах неспокойна. Какво се прави, когато всичко в живота ти е наред? Когато всичко е точно така, както искаш да бъде? Имам идеалния дом, кариера, най-талантливото дете и съпруг, който възбужда и ума, и тялото и душата ми, всеки ден от моя живот. Нямаше какво повече да искам. И, предполагам, това ме накара да се почувствам празна. Просто исках да „искам” отново. И го постигнах. Ето, че пак искам. И това, което искам сега е да си върна всичко, което загубих. Съжълявам, Мич...
Мич Лиъри: Шшшт. Нека просто да поседим. Не искам повече да говорим.


Тъжното е, че жените наистина мислим така...

четвъртък, 5 януари 2012 г.

За пушачите и дискриминацията

Дискриминация - ограничаване на правата или лишаване от права на група граждани по някакъв признак.

Вече няколко пъти ми се случва да чувам възклицания на пушачи: „Как така няма да се пуши по заведенията?! Това е дискриминация!”

Дайте да се разберем сега.

Аз, като непушач, мога да се съобразявам с пушачите, въпреки че те вредят на мойто здраве. Но ти, като пушач, се вдигна да ме съдиш за дискриминация, защото не ти давам да пушиш в заведението.

Разликата обаче между нас е, че ти имаш избор. Можеш да седнеш в заведение и да не пушиш, а аз не мога да седна в заведение и да не дишам твоя пушек.

Но ти веднага имаш отговор „Ами като не искаш да дишаш моя пушек, няма да влизаш в заведението!”, а аз ще те цитирам „Това е дискриминация!”... Не спекулираме ли с думата „дискриминация”?

И следва „логичният” ти извод „Ама ние сме повече...”

Май не се разбрахме...