"...И следвало би да заключа, че аз ревнувам онова, от което се оплаквам всеки ден и в стихове и в проза - и че желая да го запазя само за себе си. Следвало би да заключа, че аз обичам лошите си настроения. Щом е тъй, ако Господ поиска да ме направи щастлив, трябва да ми стовари върху главата такъво нещастие, че всички хора, от първия до последния, да бъдат върховни щастливци при мене. Но понеже такъво щастие не е по човешките сили, мога да се опасявам, че ако някога побеснея от отчаяние, аз ще полудея от радост!"
понеделник, 8 ноември 2010 г.
Писмо от Яворов
Това е една част от писмо на Яворов, която ме накара да се замисля... :)
"...И следвало би да заключа, че аз ревнувам онова, от което се оплаквам всеки ден и в стихове и в проза - и че желая да го запазя само за себе си. Следвало би да заключа, че аз обичам лошите си настроения. Щом е тъй, ако Господ поиска да ме направи щастлив, трябва да ми стовари върху главата такъво нещастие, че всички хора, от първия до последния, да бъдат върховни щастливци при мене. Но понеже такъво щастие не е по човешките сили, мога да се опасявам, че ако някога побеснея от отчаяние, аз ще полудея от радост!"
"...И следвало би да заключа, че аз ревнувам онова, от което се оплаквам всеки ден и в стихове и в проза - и че желая да го запазя само за себе си. Следвало би да заключа, че аз обичам лошите си настроения. Щом е тъй, ако Господ поиска да ме направи щастлив, трябва да ми стовари върху главата такъво нещастие, че всички хора, от първия до последния, да бъдат върховни щастливци при мене. Но понеже такъво щастие не е по човешките сили, мога да се опасявам, че ако някога побеснея от отчаяние, аз ще полудея от радост!"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар