Ако имах...

Ако имах един милион приятели и от всеки един поисках по един лев, щях да стана милионер.
Ако имах 500 хиляди приятели щях да ги помоля да се хванем за ръце и да заградим цялата страна.
Ако имах 200 хиляди приятели бих основал град където всички биха се поздравявали с усмивка.
Ако имах 25 хиляди приятели, БТК щеше дами изключва телефона на всеки мой рожден ден.
Ако имах 6 хиляди приятели, щеше да е чудесно да бъда кръстница на 6 хиляди бебета.
Ако имах хиляда приятели, щях да имам две хиляди ръце само за мен.
Ако имах 365 приятели, щях да прекарвам всеки ден от годината с един от тях.
Ако имах 100 приятели, щях да получа 100 съвета.
Ако имах 4 приятели, бих си осигурила 4 ръце, които да носят ковчега ми.
Ако имах 2-ма приятели, щях да бъда 2 пъти по - щастлива.
Но ако имах само един приятел нямаше да имам нужда от повече.

Веднъж вкъщи ни дойде на гости приятел на тате. И както често става седят си двамката и си пият ракийката и си говорят: "Ванка, можеш ли да ми намериш камион или некакво бусче да изкарам ония боклуци от нас, нали правиме ремонт с жената..." "Немаш проблеми, Здраве, ама да е другата седмица, че утре си отивам на село. Требва да нарежем дърва на майка апа нема кой да ми помогне..." И след кратка пауза дойде и заключението: "Еми нали за това са приятелите, Ванка, да се използват..."

Та мисля си колко е прав тоя човек :) Добре, че са измислили приятелството та да можем да си вършим услуги безплатно.
А по повод бройката, да не забравяме какво е казал Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече."


Аз лично си имам 3-ма, 4-ма приятели и всеки сам по себе си струва колкото милион (не слушх много по математика и не знам това милионерка ли ме прави или милиардерка). А дали са истински, ще попиташ? Ми аз не вярвам в истинското. Било то любов, приятелсвто, щастие и т.н. И не защото не вярвам в хората, а защото не вярвам в себе си. Не, не ме разбирай погрешно - аз съм едно красиво, умно, добро момиче, мога да постигна много в живота, добра приятелка съм ( в повечето случай), работлива съм (налага ми се), не пуша, пия умерено, чета книги и слушам чалга (само като пия (умерено) ). Обаче и това е временно. Не знам дали утре няма да се събудя гушнала галон бира, с цигара в устата под нежните звуци на Rammstein... (deja vu) Не вярвам в истинското приятелство не защото утре човека до мен може да ме изостави, а защото не съм сигурна дали аз все още ще го искам до себе си...