Ценим това, което си отива,
очакваме несбъднати неща
и лъжем себе си, че сме щастливи,
когато легне между нас нощта.
Нечаканото почва да ни гали
несбъднатото почва да сладни
преструваме се на заспали
и топлим с длани студените стени.
Неочакван звън понякога ни стряска
понякога си шепнем в полусън,
но мъртви падат думите без ласка
и лунен вятър ги повява вън.
…а устните две други устни чакат
сърцето моли другото сърце
във неочаквани стенанния на мрака -
ръцете чакат други две ръце
…и рамото очаква друго рамо,
а самотата друга самота -
ако това очакване го няма
изгубили сме всичко на света.
Не е важно дали съм Queen S, важното е, че си имам Queen B ;)
Твърде добре:)
ОтговорИзтриване