На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. За съжаление, големите европейски сили, не допускат нито за ден съществуването на голяма по територия и население държава на Балканите. Няколко месеца по-късно през юни 1878 г. на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
Имаше един виц, или може би приказка, защото вица предполага да е смешен, а за мене този текст е тъжна действителност. Та приказката е следната - създал Господ света, дал на всеки народ парче земя, а България създал най-хубава. Завидяли другите народи и Го попитали "Господи, защо даде на нас по едно от земните богаства, а на България по малко от всичко - море, планина, поле, плодородна земя, високи скали, буйни реки и поляни с меки треви и всички видове цветя..." "Не се притеснявайте - отвърнал Господ - сега ще създам и българина и той ще опропасти всичко..."
Не знам откъде дойде тази омраза в сърцето на българина, не само към ближния, но и към самия себе си. На какво завидяхме толква на другите народи, което ние го нямаме, та тичаме с всички сили навън и мразим България. Мразим това кътче от рая, което ние самите съсипваме. Мразим всичко наше, за което 500 години са се борили, страдали и умирали българи. Това ли заслужава тяхната памет?! “О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин…” попита Паисий. Днес, на 3 март, и аз те питам, българино - от какво се срамуваш?! Докато ние самите не почнем да се уважаваме никой друг няма да го направи.
Преди 132 години българският народ ликува, защото получава дълго чаканата и изстрадана свобода. От тогава насам ние сме ликували 132 пъти по този случай. Нека да не бъдем патриоти по календар, а всеки ден. Защото България е наша и ние сме на България!
Честит празник, българи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар