!
сряда, 31 март 2010 г.
One and Only
Има неща в живота, които не се измерват в пари. Това са неща, които те карат да се чувстваш неземно. Всеки Божи път, когато слушам Бионсе на живо ме преобразява напълно, когато я слушам нищо не съществува, чувам само божествения й глас. Изпълненията й са гениални... не знам с какво може да се сравни...тя е единствена по рода си и колкото и да е комерсиална тя е .... Не знам, няма измислена още такава дума, която да я описва. Когато един ден отида на нейн концерт (сигурна съм в това) това ще бъде най-великия момент в живота ми - абсолютно сигурна съм. Живея с мисълта за този ден. И не 6 Грами, а 60000000000000!!!
!
!
Етикети:
Моите вълнения
вторник, 23 март 2010 г.
Нещо вълшебно
След много часове прекарани в youtube открих нещо, което истински ме развълнува и реших да го споделя в блога. Аз лично предпочитам да слушам и гледам изпълнения на живо, защото така се пренасям в друг свят(да, знам как звучи), а концерта на Алиша Кийс просто ме остави без думи... Насладете му се и Вие
Етикети:
Моите вълнения
петък, 19 март 2010 г.
Когато Тя...
Когато Tя си тръгне бясна - Последвай я...
Когато Tя гледа устните ти - Целyни я...
Когато Tя те бута или те удря - Стисни я и не я оставяй да си тръгне...
Когато започне да те псува - Целуни я и и кажи, че я обичаш...
Когато Tя е тиха - Попитай я какво не е наред...
Когато Tя те игнорира - Дай и своето внимание...
Когато Tя се отдръпне - Придърпай я обратно...
Когато Я видиш в лоша светлина - Кажи и, че е красива...
Когато Я видиш, че започва да плаче - Просто я дръж и не казвай дума...
Когато Я видиш да върви - Промъкни се и я прегърни в гръб...
Когато е изплашена - Защити я...
Когато лежи на рамото ти - Вдигни главата й и я целуни...
Когато открадне любимата ти шапка - Остави я да я задържи и да спи с нея за една нощ...
Когато те дразни - Подразни я и ти и я накарай да се засмее...
Когато те погледне със съмнение - Подкрепи се с ИСТИНАТА...
Kогато ти каже тайна - Пази я сигурна и не я казвай...
Когато те гледа в очите - Не поглеждай настрани, докато тя не го направи...
Когато й липсваш - Вътрешно я боли...
Когато разбиеш сърцето й - Болката никога не изчезва истински...
Когато каже, че това е краят - Тя все още иска да бъдеш нейн...
Когато Tя гледа устните ти - Целyни я...
Когато Tя те бута или те удря - Стисни я и не я оставяй да си тръгне...
Когато започне да те псува - Целуни я и и кажи, че я обичаш...
Когато Tя е тиха - Попитай я какво не е наред...
Когато Tя те игнорира - Дай и своето внимание...
Когато Tя се отдръпне - Придърпай я обратно...
Когато Я видиш в лоша светлина - Кажи и, че е красива...
Когато Я видиш, че започва да плаче - Просто я дръж и не казвай дума...
Когато Я видиш да върви - Промъкни се и я прегърни в гръб...
Когато е изплашена - Защити я...
Когато лежи на рамото ти - Вдигни главата й и я целуни...
Когато открадне любимата ти шапка - Остави я да я задържи и да спи с нея за една нощ...
Когато те дразни - Подразни я и ти и я накарай да се засмее...
Когато те погледне със съмнение - Подкрепи се с ИСТИНАТА...
Kогато ти каже тайна - Пази я сигурна и не я казвай...
Когато те гледа в очите - Не поглеждай настрани, докато тя не го направи...
Когато й липсваш - Вътрешно я боли...
Когато разбиеш сърцето й - Болката никога не изчезва истински...
Когато каже, че това е краят - Тя все още иска да бъдеш нейн...
Етикети:
Размисли и страсти
четвъртък, 18 март 2010 г.
Welcome to my life
Do you ever feel like breaking down?
Do you ever feel out of place?
Like somehow you just don’t belong
And no one understands you
Do you ever wanna run away?
Do you lock yourself in your room?
With the radio on turned up so loud
That no one hears you screaming
No you don’t know what it’s like
When nothing feels alright
You don’t know what it’s like to be like me
To be hurt
To feel lost
To be left out in the dark
To be kicked
When you’re down
To feel like you’ve been pushed around
To be on the edge of breaking down
And no one’s there to save you
No you don’t know what it’s like
Welcome to my life
Do you wanna be somebody else?
Are you sick of feeling so left out?
Are you desperate to find something more
Before your life is over?
Are you stuck inside a world you hate?
Are you sick of everyone around?
With the big fake smiles and stupid lies
While deep inside you’re bleeding
No you don’t know what it’s like
When nothing feels alright
You don’t know what it’s like to be like me
To be hurt
To feel lost
To be left out in the dark
To be kicked
When you’re down
To feel like you’ve been pushed around
To be on the edge of breaking down
And no one’s there to save you
No you don’t know what it’s like
Welcome to my life
No one ever lied straight to your face
And no one ever stabbed you in the back
You might think I’m happy
But I’m not gonna be okay!
Everybody always gave you what you wanted
You never had to work it was always there
You don’t know what it’s like
What it’s like!
Добре дошъл в моя живот
Искало ли ти се е да избухнеш в плач?
Чувствал ли си се не на място...
сякаш просто ти не си за тук
и никой не те разбира?
Иска ли ти се понякога да избягаш?
Заключваш ли се в стаята си
с радио, пуснато така високо,
че никой не чува твойте викове?
Не, ти просто не знаеш какво е
когато нищо не е наред!
Ти просто не знаеш какво е
да си като мен...
Да бъдеш наранен,
да се чувстваш изгубен,
да бъдеш изоставен сам във мрака.
Да те ритнат,
когато си на колене,
да се чувстваш сякаш те подмятат.
Да бъдеш на ръба на пропастта
и да няма кой да те спаси.
Не, ти просто не знаеш какво е...
Добре дошъл в живота ми.
Иска ли ти се да бъдеш друг?
Писнало ли ти е да си така самотен?
Отчаян ли си да намериш нещо повече
преди животът ти да е свършил?
Затворен ли си в свят, който мразиш?
Писнало ли ти е от всички около теб...
с големите мазни усмивки и тъпи лъжи,
докато отвътре ти кървиш?
Не, ти просто не знаеш какво е,
когато нищо не е наред!
Ти просто не знаеш какво е
да си като мен...
[припев]
Не те е лъгал никой нагло във очите!
И никой не ти е забивал нож в гърба!
Може би си мислиш, че съм щастлив,
но аз няма да бъда „добре”!
Всеки винаги ти е давал каквото поискаш.
Не си работил, било си е винаги там.
Ти просто не знаеш какво е...
Какво е…
Етикети:
Просто песни
Microsoft vs. GM
Наскоро Бил Гейтс сравни компютърната индустрия с автомобилната индустрия заявявайки: „Ако Дженеръл Мотърс развиваше технологиите, както го направи компютърната индустрия, днес ние всички щяхме да караме автомобили за по 25 долара, които изминават по 1000 мили (1609 км) с един галон бензин (около 4 л)".
В отговор на коментара на Бил Гейтс, Дженеръл Мотърс разпространи следното прессъобщение:
Ако GM беше развивал технологии като Майкрософт, ние всички щяхме да караме автомобили със следните характеристики:
Без видима причина, автомобилът щеше да катастрофира по два пъти на ден.
Всеки път като пребоядисат пътната маркировка, трябваше да купуваме нова кола.
От време на време нашият автомобил щеше да умира на магистралата без причина. В такъв случай трябваше да отбиваме в страни от пътя, да затваряме всички прозорци, да изгасяме мотора, да го рестартираме и да отваряме прозорците отново преди да можем да продължим.
От време на време, при изпълнение на сложни маневри, като ляв завой например, моторът щеше да спира без да може да се запали отново. В такива случаи щеше да се налага да преинсталираме мотора.
Macintosh щеше да конструира автомобил на слънчева енергия, пет пъти по-бърз и надежден, който да се кара два пъти по-лесно, но щеше да може да се движи само на 5% от шосетата.
Индикаторите за маслото, температурата на водата и алтернатора щяха да бъдат заменени от една единствена червена лампа, на която пише „This Car Has Performed An Illegal Operation".
Еърбеговете щяха да питат „Are you sure?" преди да се отворят.
От време на време, без видима причина, вашият автомобил щеше да се заключва и нямаше да ви пуска да влезете вътре, докато не вдигнете дръжката на вратата, завъртите ключа и сграбчите антената на радиото, но ... абсолютно едновременно.
Всеки път, когато се появяваше нов автомобил, купувачите трябваше да се учат отново как да шофират, тъй като никоя от командите нямаше да действа по същия начин като в старата кола.
О да, и на последно място, но не по значение, всеки път, когато искате да изгасите мотора, трябваше да натискате бутона "START".
В отговор на коментара на Бил Гейтс, Дженеръл Мотърс разпространи следното прессъобщение:
Ако GM беше развивал технологии като Майкрософт, ние всички щяхме да караме автомобили със следните характеристики:
Без видима причина, автомобилът щеше да катастрофира по два пъти на ден.
Всеки път като пребоядисат пътната маркировка, трябваше да купуваме нова кола.
От време на време нашият автомобил щеше да умира на магистралата без причина. В такъв случай трябваше да отбиваме в страни от пътя, да затваряме всички прозорци, да изгасяме мотора, да го рестартираме и да отваряме прозорците отново преди да можем да продължим.
От време на време, при изпълнение на сложни маневри, като ляв завой например, моторът щеше да спира без да може да се запали отново. В такива случаи щеше да се налага да преинсталираме мотора.
Macintosh щеше да конструира автомобил на слънчева енергия, пет пъти по-бърз и надежден, който да се кара два пъти по-лесно, но щеше да може да се движи само на 5% от шосетата.
Индикаторите за маслото, температурата на водата и алтернатора щяха да бъдат заменени от една единствена червена лампа, на която пише „This Car Has Performed An Illegal Operation".
Еърбеговете щяха да питат „Are you sure?" преди да се отворят.
От време на време, без видима причина, вашият автомобил щеше да се заключва и нямаше да ви пуска да влезете вътре, докато не вдигнете дръжката на вратата, завъртите ключа и сграбчите антената на радиото, но ... абсолютно едновременно.
Всеки път, когато се появяваше нов автомобил, купувачите трябваше да се учат отново как да шофират, тъй като никоя от командите нямаше да действа по същия начин като в старата кола.
О да, и на последно място, но не по значение, всеки път, когато искате да изгасите мотора, трябваше да натискате бутона "START".
Етикети:
Вафлички и храсти
сряда, 10 март 2010 г.
За тебе... S
Исках да ти честитя рожденния ден международно в нашия блог :). Е, честит рожден ден Яника Иванова Гюрова – Ерулска (5-тото име няма да ти го издавам). Искам да ти пожелая всички хубави неща на света, защото вярвам, че добрите хора като теб ги заслужават. Всички хубави и лоши моменти сме ги преживяли заедно и държа да знаеш, че винаги ще съм до теб дори, когато ме няма…
понеделник, 8 март 2010 г.
Снежно
В къща сред снежеца бял
Снежния човек носа си изял.
Зайо Байо припаднал,
щото без вечеря останал.
Но на помощ му дошли
две деца добри.
Те го утешили
и с морков го дарили.
Зайо Байо се засмял
и бързо моркова изял
Из детските ми архиви :)
Етикети:
Вафлички и храсти
Честит празник!
"Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществени постижения на жените." - Това е цитат от нашата любима wikipedia. А аз си мислех, че е ден на майката и постоянно се обяснявам, че днес не празнувам. Е, ето, че явно празнувам и ще се наложи и да почеря :) Но нали съм добра душа та няма да се дърпам много (щом толкова настояват да празнувам и то пък международно :) ) В такъв случай пожелавам си всичко най-хубаво и още повече на моята "колежка" и повече приятелка - честит празник queen B ;)
сряда, 3 март 2010 г.
"Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира."
На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешния Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война. Договорът е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибунално княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. За съжаление, големите европейски сили, не допускат нито за ден съществуването на голяма по територия и население държава на Балканите. Няколко месеца по-късно през юни 1878 г. на Берлинския конгрес картата е прекроена, а България – разпокъсана. От 1888 г. 3 март се празнува като Ден на Освобождението на България от турско робство. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от март 1990 г. датата е обявена за национален празник.
Имаше един виц, или може би приказка, защото вица предполага да е смешен, а за мене този текст е тъжна действителност. Та приказката е следната - създал Господ света, дал на всеки народ парче земя, а България създал най-хубава. Завидяли другите народи и Го попитали "Господи, защо даде на нас по едно от земните богаства, а на България по малко от всичко - море, планина, поле, плодородна земя, високи скали, буйни реки и поляни с меки треви и всички видове цветя..." "Не се притеснявайте - отвърнал Господ - сега ще създам и българина и той ще опропасти всичко..."
Не знам откъде дойде тази омраза в сърцето на българина, не само към ближния, но и към самия себе си. На какво завидяхме толква на другите народи, което ние го нямаме, та тичаме с всички сили навън и мразим България. Мразим това кътче от рая, което ние самите съсипваме. Мразим всичко наше, за което 500 години са се борили, страдали и умирали българи. Това ли заслужава тяхната памет?! “О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин…” попита Паисий. Днес, на 3 март, и аз те питам, българино - от какво се срамуваш?! Докато ние самите не почнем да се уважаваме никой друг няма да го направи.
Преди 132 години българският народ ликува, защото получава дълго чаканата и изстрадана свобода. От тогава насам ние сме ликували 132 пъти по този случай. Нека да не бъдем патриоти по календар, а всеки ден. Защото България е наша и ние сме на България!
Честит празник, българи!
Имаше един виц, или може би приказка, защото вица предполага да е смешен, а за мене този текст е тъжна действителност. Та приказката е следната - създал Господ света, дал на всеки народ парче земя, а България създал най-хубава. Завидяли другите народи и Го попитали "Господи, защо даде на нас по едно от земните богаства, а на България по малко от всичко - море, планина, поле, плодородна земя, високи скали, буйни реки и поляни с меки треви и всички видове цветя..." "Не се притеснявайте - отвърнал Господ - сега ще създам и българина и той ще опропасти всичко..."
Не знам откъде дойде тази омраза в сърцето на българина, не само към ближния, но и към самия себе си. На какво завидяхме толква на другите народи, което ние го нямаме, та тичаме с всички сили навън и мразим България. Мразим това кътче от рая, което ние самите съсипваме. Мразим всичко наше, за което 500 години са се борили, страдали и умирали българи. Това ли заслужава тяхната памет?! “О, неразумни и юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин…” попита Паисий. Днес, на 3 март, и аз те питам, българино - от какво се срамуваш?! Докато ние самите не почнем да се уважаваме никой друг няма да го направи.
Преди 132 години българският народ ликува, защото получава дълго чаканата и изстрадана свобода. От тогава насам ние сме ликували 132 пъти по този случай. Нека да не бъдем патриоти по календар, а всеки ден. Защото България е наша и ние сме на България!
Честит празник, българи!
Абонамент за:
Публикации (Atom)