Цитати

"За глухите и виковете са малко."
Д. Димов, "Тютюн"

"За да се поддържа огъня в сърцето стига и един поглед само или едно леко, сякаш случайно докосване..."
Д. Талев, "Железният светилник"

"Понякога простите хорица схващат нещата по-ясно от учените."
Умберто Еко, "Името на розата"

"Когато занапред се обясняваш в любов - никога не казвай: Ти си мила... и аз не мога да не те обичам! Това прилича много повече на логическо заключение отколкото на порив. А любовта е повече порив, отколкото логика!"
Писмо от Лора до П. Яворов

"От две еднакво хубави картини по-красива е онази,
която гледаме в момента. "
Майн Рид, "Оцеола"

"Трудно е да се раздели човек с това, което до днес, до тоя час е било негов живот. Нещо се къса, нещо се разкъсва в човека..."
Д. Талев, "Гласовете ви чувам"

Jennifer Love Hewitt - Take My Heart Back

Just B. U.

Be yourself, be your own feelings.
Be wild, be young
be free, for ever.
Be fresh & beautiful. Be sweet and sexy.
Be your dreams. JUST B.U.

Още за приятелството

Приятелството поставих над всичко.

Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.

Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.

Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.

Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.

Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.

Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.

Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.

Браних го от безоблачност.

А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:

- Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!

1985

Блага Димитрова

Аз съм Човекът!

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.

"Особени сезони"

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"

Стивън Кинг

На колко си?...

Скъпо дневниче,
днес* ми направиха много хубав комплимент...
Имаше трима мъже в кафето, клиенти, които видимо попрекалиха с алкохола:
- МОМИЧЕЕЕЕ! Ше може ли за малко да дойдеш.
- Да, кажете?
- Тиии на колко години си? (и естествено следва преценяващ поглед от горе до долу)
- На 19.
- Хммм... Запазила си се...





*Историята е от преди известно време.