Нужно е време,за да разбереш
тънката разлика между преплетени ръце
и оковани души,да осъзнаеш,
че любовта не е вечно упование,
а човекът до теб-сигурност за цял живот,
да прозреш,че целувките не подпечатват договори,
а подаръците не означават обещания,
да срещаш пораженията си с вдигната глава
и смел поглед-силен,като голям човек,
а не раним,като скръбно дете,
да разбереш,че пътищата се проправят днес,
защото земята утре е несигурна за градеж.
Нужно е време за да разбереш,че
дори топлите лъчи изпепеляват,
стоиш ли дълго под тях.
Така,че посади цветята в градината на душата си-
не чакай случаен букет.
Накрая ще видиш,че можеш да оцелееш...
че притежаваш истинска сила,
че заслужаваш безкрайна обич! 
- Вероника Шофстол

ЖЕНА И ВИНО ЗАВИСЯТ ОТ РЕКОЛТАТА

Веднъж Гьоте бил запитан, кои три неща би взел със себе си на самотен остров.

- Книга с поезия, красива жена и достатъчно бутилки от най-добрите вина на света - отговорил той.




На въроса, кое от тях би оставил, ако може да вземе само две неща, Гьоте отговорил:

- Поезията!




Леко изненадан, човекът задал следващия въпрос:

- Хер Гьоте, а ако ви е разрешено да вземете само едно нещо със себе си?




След няколко секунди размисъл Гьоте отговорил:

- Зависи от реколтата...

РАЙ

"Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг. Но и в двата случая, той би видял как се разпада сърцето ти."

Весела Коледа!

Коледа не е на масата, тя е в сърцето. Бог не е в църквата, Той е в сърцето.
Не искайте много - около една думичка се крият подробности.
И не се сърдете, когато желанията ви се сбъдват, а се научете да търпите последствията от тях. :)

ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

РАЙ

"Може да познаваш някого през целия си живот и да не си видял истинския му поглед. Очите на хората се променят с времето. Маските стават стотици и много рядко можем да видим истинското лице на някого, истинските му очи. Случва се за секунди. Това са секундите преди да заплаче или преди да се усмихне... Не сте ли забелязали, че погледът е един същ?"
Радослав Гизгинджиев

"Живот на заем" Ремарк

"— Принуден съм да се боря срещу една сянка, срещу невидим призрак, срещу човек, който е недосегаем, защото не присъствува и тъкмо поради това присъствува много повече от всеки друг, който е стократно по-силен от мене, понеже не е тук, който е безгрешен, понеже не е тук, който се превръща в самото съвършенство само защото не е тук и който притежава ужасното преимущество, че отсъствува, защото това му дава хиляди оръжия срещу мене, докато аз съм тук и ти ме виждаш такъв, какъвто съм, какъвто съм в този момент извън себе си от гняв, несправедлив, ако искаш, дребнав и глупав, а срещу мене се изправя неговият величествен, идеален образ, който не познава грешки, защото не върши нищо и не говори нищо и с когото е невъзможно да се бориш, тъй както е невъзможно да се бориш със спомена за един покойник..."

"... когато някой умре, винаги усещаш едно и също — че него изведнъж го няма вече. Той вече не говори. Допреди малко сякаш е бил тук, а изведнъж вече го няма. Кой може да проумее това?"

Исках само да ти кажа ...

Исках само да ти кажа какво става с мен... как любовта ме изгаря и как не мога нито за миг да спра да мисля все за нея. Исках, но не можах. Късно осъзнах какво си ти за мен. Късно осъзнах как мога да обичам. Исках да изгледам с теб залеза красив, но не можах. Исках да те даря с най-красивата любов. Исках да ти подаря една мечта. Исках да притежавам твоите очи. Исках в тях да виждам само обич и красота. Веднъж се осмелих и тайничко погледнах в тях. Там видях много болка и тъга. Видях какво е самота. Исках да ти подам ръка и да забравиш за разочарованието от любовта. Вече беше късно, проблесна сълза в твоите очи... онези очи, които преди време ми се смееха и бяха пълни с красота. Защо сега те са тъжни, защо ли не виждат края на самотата?... Исках да кажа колко те обичам, исках да ти покажа, че все още след тебе тичам, исках да видиш колко много те обичам. Исках да ти подаря целия свят, да накажа онази, заради която те заболя. Исках, но не можах.... Прости ми!!! Исках да ти кажа хиляда неща, исках да накарам твоите очи да се усмихнат както в онзи зимен ден, когато ти беше толкова близо до мен. Исках да ме обичаш, исках толкова неща. Сега искам да ти кажа, че ти си най-важен за мен на света и да ти пожелая щастие в любовта. Исках... Исках да съм с теб сега, исках да те прегърна тихичко в нощта... Исках, но не можах. Ти си вече с друга. Тя се радва на твоите очи, тя те кара да бъдеш себе си... В този миг се чудя къде сгреших, какво не успях да ти кажа? Исках да намеря отговори, но ги търсих там където ги нямаше. Исках просто да ме обичаш, но не успях. Само за едно те моля, запомни момичето, което седи на побелялата улица, премръзнало в онзи зимен ден и  когато усетиш болката от любовта си спомни за него... Спомни си, колко много неща искаше да направи то, но не успя, колко много я болеше от любовта...