Just B. U.

Be yourself, be your own feelings.
Be wild, be young
be free, for ever.
Be fresh & beautiful. Be sweet and sexy.
Be your dreams. JUST B.U.

Още за приятелството

Приятелството поставих над всичко.

Браних го с нокти и зъби
от любов, от ревност,
от акулска алчност за собственост.

Браних го от обида, от дребнавост,
от изхабяване, от избор,
от забрани, от себе си.

Браних го от зеницата на окото си,
от подозрителност, от обвинения,
от пиедестал.

Браних приятелството -
тъй многобройното -
от множественост.

Нищо така не съм бранила на света,
както приятелството -
до самоотказ.

Браних го от времето,
от него самото, нехайното,
от взривоопасната му спонтанност.

Браних го най-яростно
от агресията на думите,
от подривната недомлъвка.

Браних го от безоблачност.

А приятелството,
което до днес отбраних,
прихва с бодлив смях:

- Приятелството, драга,
ако го има, ще те обори -
то няма от какво да се брани!

1985

Блага Димитрова

Аз съм Човекът!

Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.

"Особени сезони"

"Най-важните неща се изричат винаги най-трудно. Това са нещата, от които се срамуваш, понеже думите ги смаляват, те свиват нещата, изглеждали безгранични, докато са били в главата ти, до съвсем тривиални размери, когато се изрекат.
Но не само това, нали?
Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите - като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.
Струва ми се, че това е най-лошото - когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере"

Стивън Кинг

На колко си?...

Скъпо дневниче,
днес* ми направиха много хубав комплимент...
Имаше трима мъже в кафето, клиенти, които видимо попрекалиха с алкохола:
- МОМИЧЕЕЕЕ! Ше може ли за малко да дойдеш.
- Да, кажете?
- Тиии на колко години си? (и естествено следва преценяващ поглед от горе до долу)
- На 19.
- Хммм... Запазила си се...





*Историята е от преди известно време.

Понякога...

- Искам те! – прошепна той. – Искам пак да сме заедно. Искам те… Обичам те… - и сведе поглед.

Беше му трудно да го каже. А защо? Обичаше я с цялото си сърце, а едва сега успя да ù го прошепне.

„И аз те обичам. Не спрях да те обичам” помисли си тя и също сведе поглед. Но вместо това му отговори:

- И двамата знаем, че няма смисъл.

- Защо?!

- Защото…

„Защо наистина?” Тя често се питаше как е възможно двама човека да се обичат и въпреки това да не могат да са заедно. Ами понякога просто се получава така.

- Не ме ли обичаш? – попита той едва-едва, страхувайки се от отговора ù.

Тя го погледна, а очите ù блестяха от сълзи. Той се усмихна – да, тя го обичаше. Сърцето му заби учестено. „Може би!” Може би…

- Отново няма да се получи. И този път няма да издържа. – Сълзите потекоха по лицето ù. Вече не ги криеше.

- Не! Този път ще се получи!

Но… Знаеше, че тя е права. Нямаше да се получи. Сърцето му се сви от болка. „Най-гадно е, когато виждаш как всичко рухва и знаеш, че не можеш да направиш нищо” помисли си той.

Понякога, въпреки че двама човека много се обичат, не могат да са заедно.

Но защо това „понякога” се падна на тях, мислеха си те...

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ


Аз съм българче и силна
майка мене е родила;
с хубости, блага обилна
мойта родина е мила.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам -
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
син съм на земя прекрасна,
син съм на юнашко племе.