Манипулация

"Всеки мой опит да провокирам у теб определена промяна, реакция, модификация - без да ти го кажа открито - е равнозначен на манипулация.
Манипулация е да ти кажа "Студено ми е", когато искам да те помоля да ми подадеш пуловера.
Манипулация е да вярвам, че ти ме караш да се чувствам зле, вместо да осъзная, че причината да се чувствам така съм аз самият.
Манипулация е да ти казвам, че те обичам, ако единствената ми цел е да те накарам да потвърдиш, че ти също ме обичаш.
Манипулация е да ти задавам въпрос, ако няма да се доверя на отговора ти.
Манипулация е да продължавам да очаквам, че ще се промениш, вместо да нагодя поведението си към моето собствено недоволство и сам да се отдалеча.
Манипулация е да те обвинявам, че ме манипулираш, вместо да приема, че аз се поддавам на манипулация, че аз позволявам да ме манипулираш.
Манипулация е да общувам с хората, когато им представям друго лице, а не собствения си, истински лик."
"Писма до Клаудия", Хорхе Букай

Докато тя пълзеше, другите летяха.

А в това време пеперудата крещеше по гъсеницата:

- Давай! Можеш да полетиш и ти! Виж, аз успях!

И гъсеницата, нарамила дървени крила и измислена вяра, озаглавена "Аз мога", се засили от листото и скочи. Така тя преживя първия полет в живота си. Или по-скоро първото си (про)падане. Вторият и третият опит си бяха същинско deja vu. 

- Какво й става? Толкова е лесно! - недоумяваха пеперудите отгоре й и продължиха да я гледат как се гърчи.

А ти видя ли гърчеща се гъсеница днес?

"Всичко било е насън"

Когато се почувства готов да бъде обичан, той отиде при Нея. Тя спеше, спокойна и чиста като икона. Знаеше, че не трябва да я буди. Не смееше дори да я докосне. Погледа я, жаден за нейния мир, и си отиде.

На сутринта тя се събуди с усмивка. Беше сънувала, че Той е дошъл при нея. 

Нужно е време,за да разбереш
тънката разлика между преплетени ръце
и оковани души,да осъзнаеш,
че любовта не е вечно упование,
а човекът до теб-сигурност за цял живот,
да прозреш,че целувките не подпечатват договори,
а подаръците не означават обещания,
да срещаш пораженията си с вдигната глава
и смел поглед-силен,като голям човек,
а не раним,като скръбно дете,
да разбереш,че пътищата се проправят днес,
защото земята утре е несигурна за градеж.
Нужно е време за да разбереш,че
дори топлите лъчи изпепеляват,
стоиш ли дълго под тях.
Така,че посади цветята в градината на душата си-
не чакай случаен букет.
Накрая ще видиш,че можеш да оцелееш...
че притежаваш истинска сила,
че заслужаваш безкрайна обич! 
- Вероника Шофстол

ЖЕНА И ВИНО ЗАВИСЯТ ОТ РЕКОЛТАТА

Веднъж Гьоте бил запитан, кои три неща би взел със себе си на самотен остров.

- Книга с поезия, красива жена и достатъчно бутилки от най-добрите вина на света - отговорил той.




На въроса, кое от тях би оставил, ако може да вземе само две неща, Гьоте отговорил:

- Поезията!




Леко изненадан, човекът задал следващия въпрос:

- Хер Гьоте, а ако ви е разрешено да вземете само едно нещо със себе си?




След няколко секунди размисъл Гьоте отговорил:

- Зависи от реколтата...

РАЙ

"Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг. Но и в двата случая, той би видял как се разпада сърцето ти."