Гордея се, че съм българка!

В месеца на футбола, може би всички забравихме, че съществуват и други спортове, в които дори има и българско участие. Дразня се от факта, че БНТ излъчва мачове от сорта на Чили - Хундурас, а не може да закупи правата на няколко си мача от Уимбълдън, където представете си българското момиче Цветана Пиронкова N82 в ранглистата победи на четвърт финал една от най-добрите тенисистки в момента Винъс Уилямс! Ще гледам и полуфинала на Цвети и ще й стискам палци, защото СЪМ българка и защото е невероятна тениситка, на която тепърва й предстой големия успех в световния женски тенис. Защо не и първата българка N 1.

И ний сме били нещо в света!

26.06.2010г. Часът е 17:05 и аз гледам първия мач от осминафиналите на Световното в Южна Африка. Играят Уригвай:Южна Кореа. Тъй като няма особено значение за мен кой ще победи повече слушам коментаторите, отлколкото гледам мача. 26.06... Но не 2010г. Искаше ми се да гледам друго. Нещо като това, което се случи 16 години по-рано.
26.06.1994г.

Световно Първенство по Футбол 2010 - Южна Африка

Или просто "Световното". Според мен повече му приляга "Световно Празненство", защото както се пееше в една песен "И да паднем, и да бием - пак ще се напием" :) Не че се оплаквам, все пак съм сервитьорка хихи И така, започна дългоочаквания месец на трепети и вълнения. Месец, през който Светът се обединява. Как да не настръхне човек при вида на хиляди хора, които пеят, смеят се или плачат в един глас заради онези 11 момчета. Ей, велика игра е това футболът ;)

И ний сме дали нещо на света!

За всички тези, които мразят България. Нека знаем, че има хора които ни зачитат. Най - страшното е, че това не сме самите ние. Всички тия, които искате да се махнете от тук - хайде давайте! Нека на ваше място дойдат англичаните, които ни обичат!



"И ТОВА Е ИСТИНАТА" !!!

ХРИСТО БОТЕВ - ХАДЖИ ДИМИТЪР

ХАДЖИ ДИМИТЪР

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега... Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак... Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!

"Кажи ми, сестро, де - Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата...

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, -
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли - пече!