неделя, 5 август 2012 г.

Исках само да ти кажа ...

Исках само да ти кажа какво става с мен... как любовта ме изгаря и как не мога нито за миг да спра да мисля все за нея. Исках, но не можах. Късно осъзнах какво си ти за мен. Късно осъзнах как мога да обичам. Исках да изгледам с теб залеза красив, но не можах. Исках да те даря с най-красивата любов. Исках да ти подаря една мечта. Исках да притежавам твоите очи. Исках в тях да виждам само обич и красота. Веднъж се осмелих и тайничко погледнах в тях. Там видях много болка и тъга. Видях какво е самота. Исках да ти подам ръка и да забравиш за разочарованието от любовта. Вече беше късно, проблесна сълза в твоите очи... онези очи, които преди време ми се смееха и бяха пълни с красота. Защо сега те са тъжни, защо ли не виждат края на самотата?... Исках да кажа колко те обичам, исках да ти покажа, че все още след тебе тичам, исках да видиш колко много те обичам. Исках да ти подаря целия свят, да накажа онази, заради която те заболя. Исках, но не можах.... Прости ми!!! Исках да ти кажа хиляда неща, исках да накарам твоите очи да се усмихнат както в онзи зимен ден, когато ти беше толкова близо до мен. Исках да ме обичаш, исках толкова неща. Сега искам да ти кажа, че ти си най-важен за мен на света и да ти пожелая щастие в любовта. Исках... Исках да съм с теб сега, исках да те прегърна тихичко в нощта... Исках, но не можах. Ти си вече с друга. Тя се радва на твоите очи, тя те кара да бъдеш себе си... В този миг се чудя къде сгреших, какво не успях да ти кажа? Исках да намеря отговори, но ги търсих там където ги нямаше. Исках просто да ме обичаш, но не успях. Само за едно те моля, запомни момичето, което седи на побелялата улица, премръзнало в онзи зимен ден и  когато усетиш болката от любовта си спомни за него... Спомни си, колко много неща искаше да направи то, но не успя, колко много я болеше от любовта...

1 коментар:

  1. О, Боже...
    Описа последните 2 години от живота ми, чувствам се по абсолютно същия начин!
    Не знам коя си, от къде си, но си моя огледален образ...
    Сега стоя и гледам през прозореца, минаващите коли, дъжда, който отказва да спре да вали цяла седмица и четейки този текст си мисля за "нея", как е на 2000 мили, нямаме шанс за общо бъдеще, как ме изпрати с "обичам те, ще ми липсваш, кого ще прегръщам, когато съм слаба, кой ще ме топли през зимата, как ще живея без теб.
    След две седмици обажданията намаляха, чувствата бяха станали само "приятелски" и разбрах за "него", сега той излзиа с нея, разцъкват се насам-натам, тренират заедно, смеят се и се наслаждават на хубавото време.
    Аз стоя тук в малката стаичка на общежитието, мръзна, мисля за хиляди други неща, слушам как се разбиват дъждовните капки и сърцето ми се къса, че не мога да направя нищо. Не мога да я накарам да ме обича, не мога да се върна, това е моята мечта и не ми остава нищо друго освен да оставя времето да ме излекува...
    Какво става с теб? Как го преодоля ти?

    ОтговорИзтриване