"— Принуден съм да се
боря срещу една сянка, срещу невидим призрак, срещу човек, който е недосегаем,
защото не присъствува и тъкмо поради това присъствува много повече от всеки
друг, който е стократно по-силен от мене, понеже не е тук, който е безгрешен, понеже
не е тук, който се превръща в самото съвършенство само защото не е тук и който
притежава ужасното преимущество, че отсъствува, защото това му дава хиляди
оръжия срещу мене, докато аз съм тук и ти ме виждаш такъв, какъвто съм, какъвто
съм в този момент извън себе си от гняв, несправедлив, ако искаш, дребнав и
глупав, а срещу мене се изправя неговият величествен, идеален образ, който не
познава грешки, защото не върши нищо и не говори нищо и с когото е невъзможно
да се бориш, тъй както е невъзможно да се бориш със спомена за един покойник..."
"... когато някой умре, винаги усещаш едно и също — че него изведнъж го няма вече.
Той вече не говори. Допреди малко сякаш е бил тук, а изведнъж вече го няма. Кой
може да проумее това?"
